Website:

http://www.moby.com

След мечтателната електроника в албума от 2002 „18” и последвалите авторски изпълнения през 2005 в „Hotel”, Моби се завръща към дансинга със силната нова тава “Last Night”. Едновременно пътешествие из дълбоките корени на Моби в клубната сцена и поглед към бъдещето, в „Last Night” има рейв парчета, предизвикващи усмивка, евро диско в космическата стилистика на Джорджо Мородър, олд скуул хип-хоп и ъндърграунд и лирични ембиънт мелодии, подходящи за края на вечерта.

Обратно на по-елегичното звучене на предишните албуми „Hotel”, „18” и блокбъстъра „Play”, сега Моби иска да създаде албум, „който е по-жизнерадостен и по- искрено отражение на живота” му. Въпреки че Моби си е изградил репутация на сериозен активист поради широко изразените си вярвания и често е характеризиран от британската музикална преса като краен и набожен вегетарианец, той споделя: ”Това всъщност не съм аз. Много по-вероятно е да ме засечете някъде да пия с приятели в пет сутринта”.  

„Last Night” е концептуално структурирана като онези епични излизания вечер, които започват с приготовления още от ранния следобед, ескалират в еуфория към 2 след полунощ и завършват с блажена умора рано сутринта по изгрев слънце. Моби неохотно признава, че тавата е концептуална, защото се опитва да преразкаже и събере една цяла нощ в рамките на 60-минутен албум. В случая не става въпрос за отхвърляне на глухи, неми и слепи учения или отнесени прогресив рок океани, защото концепцията не е в непременното налагане на денс музиката, а е просто опит за изследване на енергията на нощния живот.  

Моби се потапя напълно в нюйоркската клубна сцена още в средата на 80-те и е напълно наясно с атмосферата й. Започва да посещава клубове като тиинейджър през 1980-та, а това време се счита за златен век на нощния живот на Ню Йорк. „След 70-те сякаш имаше отдръпване от диското и никой в останалата част на света не искаше да чуе за денс музиката, а тук тя всъщност процъфтяваше”, припомня си Моби. „Диджеите пускаха хип хоп и фристайл, и денс, и реге, и хаус, и странна електронна музика. Беше невероятно, разкрепостено време. Наистина съм много, много благодарен, че израстнах музикално именно в това време”. 

„Last Night” улавя онова смътно усещане, което праща жанровия пуризъм на кино и го заменя с ликуващ еклектизъм, зареден с енергия и звук. “I Love to Move in Here” отдава почит на ранния хип хоп, все още невинен, доволен от диско бийтовете и с едно единствено намерение - вдигането на парти адреналина. Ето защо Моби се събира с една истинска олд скуул легенда - Грандмастър Каз от „Колд Кръш Брадърс”, виновник до голяма степен за първия голям хип хоп хит “Rappers’ Delight” на „Дъ Шугърхил Ганг” и прибавя рап в парче - мини скеч на нюйоркската денс сцена.

”Винаги много ме е натъжавал фактът, че рейв сцената загина заради онези дълги, по-протяжни от живота, еуфорични, основани на пиано рейв химни, които аз толкова харесвах”, споделя Моби. С напомпаните дамски вокали, слънчеви и забавни пиано акорди и забързаните брейкбийтове, “Everyday It’s 1989” и “The Stars” ни връщат към златната рейв епоха и са сякаш директно измъкнати от сетлиста на Future Shock (клубът в Ню Йорк, който се счита за дом на рейв музиката и е едно от убежищата на Моби).

На други места Моби превъзнася величествената евро диско атмосфера (мрачните синт пасажи в “I’m in Love” и откриващото парче в „Last Night” - “Oo Yeah”, което Моби описва като „нещо, което би могъл да чуеш през 1978 в култовия дизайнер Халстън преди да отидеш в Studio 54”). В “Disco Lies” не забравя да отдаде почести на нюйоркските диджеи Лари Левън и Тони Хъмфрис и на хаус сцената в началото на 90-те в Сан Франциско. И не на последно място, в “Degenerates” и “Mothers of the Night” възстановява грандиозната елегична атмосфера от „Play”.

„Last Night” е много повече от поглед назад. Това, което винаги е отличавало Моби от другите лидери на електронната музика, е неговото уважение към традиционната структура на песните. В новия албум той използва още повече конвенционалните композиционни техники плюс нови елементи. В “Hyenas” Моби работи с алжирска вокалистка в изгнание, която открива да пее Джеймс Браун в караоке бар в Ню Йорк, заобикаля я с мрачна и меланхолична, леко психаделична атмосфера, инспирирана от Серж Генсбург и Рокси Мюзик. “Alice” е второто хип хоп парче в „Last Night”, но този път Моби взема Смоуки и Си Оу Симпъл от нигерийската хип хоп банда „419 Скуод” и Аинзли, които живеят във Великобритания, за да създаде футуристичен привкус на парчето.

Последното, едноименно парче в албума е със Силвия Гордън от неоценената нюйоркска банда „Куду”. Вместо да използва повлияната от ню уейв денс музика на „Куду”, Моби поставя Гордън между задимени и тайнствени синтезатори и тъжни струни, които подчертават качествата на гласа й, който напомня за Били Холидей. Няколкото дни покрай записите на вокалите, Гордън е крайно натоварена и блажената умора се усеща в гласа й. Парчето е отражение на ранното утро след бясна купонджийска нощ и е напълно подходящо за финал на албума „Last Night”.